В процеса на работа има случаи, в които работното време трябва да бъде удължено с цел да се отговори на нуждите на бизнеса. В подобни случаи българското законодателство предоставя право на работодателя да удължи максималната продължителност на работното време през деня от 8 часа. В съответствие с чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 8 от Наредбата за работното време, почивки и отпуски – дават право на работодателя по “производствени причини” да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни.
Преди да въведе удължено работно време работодателят трябва да проведе консултация с представителите на работниците и служителите относно причините за въвеждане. Консултацията трябва да завърши с писмен акт (протокол). Следващата стъпка е издаване на Заповед за удължено работно време, с която се запознават работещите не по-късно от три работни дни преди датата на удължаването. В допълнение, в двудневен срок от издаването на заповедта, работодателят следва да уведоми и Инспекцията по труда.
Условия и ограничения за въвеждане на удължено работно време:
Продължителността на работния ден е ограничена до 10 часа за работещите при нормално работно време и до един час над определеното работно време - за работещите при намалено работно време по смисъла на чл. 137 от КТ.
* Продължителността на работната седмица е до 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 40 часа.
* Броят на дните в рамките на една календарна година, през които може да се въвежда удължено работно време, е ограничен до 60 работни дни, а еднократно и непрекъснато - до 20 работни дни (чл. 136а, ал. 3 КТ).
* Абсолютна забрана за удължаване работното време е установена за бременни работнички и служителки и за ненавършили 18-годишна възраст лица.
* Само с тяхно писмено съгласие могат да работят при удължено работно време майки с деца до 6-годишна възраст, майки, които се грижат за деца с увреждания (независимо от възрастта им), работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от работа, както и трудоустроени работници и служители, за които обаче е нужно и заключение на здравните органи, че това няма да се отрази неблагоприятно на здравето им.
* Удълженото работно време се компенсира чрез съответното му намаляване в други работни дни в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Ако това не бъде изпълнено, работникът/служителят може сам да определи времето за компенсиране, като уведоми писмено работодателя в двуседмичен срок преди това. Ако трудовото правоотношение бъде прекратено преди компенсирането, изработеното в повече работно време се заплаща като положен извънреден труд.
Документация необходима за установяване на процедурата:
* Протокол от проведена предварителна консултация с представителите на работниците и служителите относно причините за въвеждане на удължено работно време и очакваните последици от него.
* Писмени съгласия за работа при удължено работно време от работниците и служителите, за които това се изисква по закон.
* Становище от компетентните здравни органи относно последиците за работа на трудоустроени работници/служители при удължено работно време.
* Писмена заповед за удължаване на работното време.
* Писмо до инспекцията по труда относно въведеното удължено работно време, придружено с копие от заповедта.
* Писмена заповед на работодателя за компенсирането на удълженото работно време.
* Писмено уведомление на работника/служителя до работодателя за избран от него период на компенсиране.
* Писмена заповед на работодателя за обезщетяване на отработеното в повече работно време като положен извънреден труд.
* Книга при работодателя за удълженото работно време с последващо компенсиране.
* Заповед на работодателя за определяне на длъжностно лице, което води книгата за удълженото работно време с последващо компенсиране.
Неизпълнението на процедурата за въвеждане на удължено работно време може да доведе до административно-наказателна отговорност на работодателя по чл. 414, ал. 1 от КТ с налагане на глоба в размер от 250 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 2000 лв.
