От 1 юни 2026 г. в България се предвижда преминаване от хартиени към електронни трудови книжки. Националната агенция за приходите (НАП) ще поддържа електронен регистър на заетостта, в който ще се съхраняват данните за трудовата дейност на работниците и служителите. Тази реформа беше приета окончателно от Народното събрание. Депутатите единодушно и без дебат гласуваха второ четене изменения в Кодекса на труда.
Дава се срок до 1 юни 2026 г. на всеки работодател да оформи и върне на служителите си принадлежащите им хартиените трудови книжки. Окончателно се отразява продължителността на трудовия стаж, положен от работещия при този работодател към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва.
Документът, който заменя трудовата книжка, се нарича единен електронен трудов запис. Работникът или служителят има право на информация за историята на достъпите до своя единен електронен трудов запис, с изключение на случаите на достъп от органите на досъдебното производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на ДАНС. Работодателите имат право на информация за наетите от тях работници и служители, въведени от предходните работодатели, с изключение на трудовите възнаграждения и обезщетения, които са получавали. Единният електронен трудов запис може да се използва за удостоверяване на наличието на трудов стаж, когато такъв се изисква в конкурс за заемане на длъжност, след получаване на съгласие от кандидата.
В Кодекса на труда беше регламентирано какво ще съдържа всеки единен електронен трудов запис:
- имената на работника или служителя;
- личния идентификатор на работника или служителя;
- идентификатора и името на работодателя;
- основанието на трудовия договор;
- датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение;
- срока на договора, когато е уговорен такъв;
- датата на сключване на допълнителни споразумения;
- датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение;
- размера на основното трудово възнаграждение;
- кода на заеманата длъжност по Националната класификация на професиите и длъжностите;
- кода на основната икономическа дейност, в която лицето е заето, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт;
- кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици;
- продължителността на работното време;
- продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
- изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 2 и 3;
- запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс;
- уговорения платен годишен отпуск;
- дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението.
Тази промяна цели модернизиране и улесняване на процесите, свързани с трудовата дейност, както за работодателите, така и за служителите.
