В съвременната работна среда физическото натоварване постепенно намалява, но умственото натоварване (ментално натоварване) се увеличава. Работата с голям обем информация, необходимостта от бързо вземане на решения, високата концентрация и постоянният поток от задачи могат да доведат до сериозно натоварване на психиката.

Този фактор често остава подценен при оценката на риска, въпреки че има пряко влияние върху здравето на работещите, тяхната продуктивност и безопасността на работното място.

Какво представлява менталното натоварване?

Менталното натоварване е свързано с интелектуалните и психичните усилия, които човек полага при изпълнение на своите служебни задължения. То включва процеси като:

• концентрация и внимание
• обработване на информация
• вземане на решения
• планиране и анализ
• работа под напрежение и в кратки срокове

Когато тези изисквания са прекомерни или продължителни, те могат да доведат до психическа умора и намалена работоспособност.

Какви са рисковете от прекомерното ментално натоварване?

Продължителното умствено напрежение може да доведе до различни негативни последици както за работещите, така и за работодателите.

Най-често срещаните ефекти са:

• намалена концентрация и внимание
• по-голяма вероятност от грешки при работа
• понижаване на ефективността и продуктивността
• повишен риск от трудови злополуки
• хронична умора и стрес

В някои случаи продължителното ментално натоварване може да доведе до бърнаут (професионално прегаряне), тревожност и други здравословни проблеми.

Фактори, които увеличават менталното натоварване

Менталното натоварване на работното място може да бъде повлияно от различни фактори в организацията на труда.

Сред най-често срещаните са:

• голям обем информация за обработка
• кратки срокове и работа под напрежение
• едновременно изпълнение на много задачи
• липса на ясно разпределение на отговорностите
• недостатъчно време за почивка
• монотонна работа, изискваща постоянна концентрация

Тези фактори са особено характерни за професии, свързани с работа с компютри, управление на процеси, административна дейност, контролни функции и операторски дейности.

Влияние върху безопасността при работа

Прекомерното ментално натоварване не е само въпрос на комфорт или работна ефективност. То може да има директно влияние върху безопасността на труда.

Когато работникът е уморен психически:

• реакциите му се забавят
• вниманието намалява
• вероятността от допускане на грешки се увеличава

Това може да доведе до инциденти, производствени грешки или трудови злополуки, особено при работа с машини, оборудване или в рискова среда.

Как работодателите могат да намалят менталното натоварване?

Управлението на менталното натоварване е част от добрата практика в областта на здравословните и безопасни условия на труд.

Някои ефективни мерки включват:

1. Добра организация на работата

Ясното разпределение на задачите и отговорностите намалява стреса и объркването при работа.

2. Реалистично планиране на задачите

Важно е работният обем да бъде съобразен с възможностите на служителите.

3. Осигуряване на почивки

Кратките почивки през работния ден помагат за възстановяване на концентрацията и намаляване на умората.

4. Подобряване на работната среда

Добрата осветеност, ергономичните работни места и намаляването на разсейващите фактори подпомагат по-ефективната работа.

5. Оценка на психосоциалните рискове

При оценката на риска е важно да се анализират и психосоциалните фактори, включително натоварването на вниманието и психиката.

Защо е важно да се оценява менталното натоварване?

В съвременната икономика все повече професии са свързани с интелектуален труд и обработка на информация. Затова оценката на менталното натоварване става все по-важна част от управлението на здравето и безопасността при работа.

Навременното идентифициране на този риск помага да се:

• подобри работната ефективност
• намалят грешките и инцидентите
• създаде по-здравословна работна среда
• повиши удовлетвореността на работещите

Грижата за психичното натоварване на служителите е ключова част от съвременната политика за здраве и безопасност при работа.

Ако работодателите обръщат внимание не само на физическите, но и на психосоциалните фактори на работната среда, те могат да създадат по-безопасно, по-продуктивно и по-здравословно работно място.

С настъпването на летния сезон много сектори от икономиката – особено селското стопанство, туризма, хотелиерството, ресторантьорството и строителството – разчитат на сезонни работници. Този вид заетост често е краткосрочна, интензивна и нерядко свързана с трудности по отношение на трудовите и осигурителните права на работниците.

В отговор на тези предизвикателства, Главна инспекция по труда разработи ръководство, посветено на сезонната заетост, с цел подобряване на информираността и прилагането на добри практики както от страна на работодателите, така и от страна на работещите.

 Какво представлява сезонната заетост?

Сезонната заетост е форма на краткосрочна заетост, при която работата е свързана с определени периоди от годината, повтаря се ежегодно и е зависима от климатични или пазарни фактори (напр. прибиране на реколта, летен туризъм, строителни дейности в сух сезон и др.).

Задължения на работодателя при наемане на сезонни работници:

1. Сключване на трудов договор
   • Работодателят е длъжен да сключи писмен трудов договор преди започване на работа (най-често срочни трудови договори).
   • Договорът трябва да съдържа ясно формулирани клаузи относно работното време, възнаграждение, срок и място на работа.
   • Сезонният труд може да се уреди и чрез договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (по чл. 114а от КТ), но само в точно определени случаи.
2. Регистрация на договора в НАП
   • Всеки трудов договор трябва да бъде надлежно регистриран в сроковете, определени от закона.
3. Инструктаж и оценка на риска
   • Работодателят трябва да извърши оценка на риска на работното място, съгласно Наредба №5.
   • Да проведе начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
   • Да предостави на служителите лични предпазни средства, ако работата го изисква.
4. Работно време и почивки
   • Сезонният работник има същите права за почивки, междудневен и седмичен отдих, както и останалите служители.
   • Прекомерното натоварване или липсата на почивки нарушава Кодекса на труда и може да бъде обект на санкции.
5. Осигуровки
   • Работодателят е длъжен да осигурява работника за всички задължителни социални рискове: пенсия, болест, безработица и трудова злополука.
6. Равнопоставеност и недопускане на дискриминация
   • Работодателите нямат право да третират сезонните работници по-неблагоприятно в сравнение с постоянните служители.
   • Недопустима е дискриминация по пол, възраст, етнос, националност или гражданство.

Рискове при неспазване на трудовото законодателство:

-  Наемане на работници без договор
-  Забавено или неплатено възнаграждение
-  Липса на осигуровки
-  Работа при опасни или нездравословни условия
-  Изнудване или въвличане в зависимости (особено при чуждестранна сезонна работна ръка)

Такива практики не само нарушават правата на работещите, но също така излагат работодателите на сериозни санкции от Инспекцията по труда, включително глоби, запор на дейности и дори наказателна отговорност.

Защо е важно да работим законно?

Сезонната заетост често се възприема като „временно решение“, но трудовите права са постоянна отговорност. Законните отношения гарантират социална сигурност за работника и защита в случай на злополука.  

        Сезонната заетост е неизменна част от икономическата динамика на България, особено в периоди на интензивна стопанска активност – лято, жътва, туристически сезони. Този тип труд предлага гъвкавост както за бизнеса, така и за работещите, но именно поради своята краткосрочност и масовост той носи повишен риск от нарушения на трудовите права, експлоатация и заобикаляне на законодателството.

Законът не прави компромис с това дали трудът е временен или постоянен – всяка форма на заетост следва да бъде регламентирана, защитена и съобразена с основните принципи на безопасност, здраве и достойнство на работещия. Всеки работодател, който наема сезонни работници, трябва да осъзнае, че законността и добрите условия на труд не са административна тежест, а инвестиция в ефективност, лоялност и репутация.

От гледна точка на работника, сезонната работа често е начин за препитание, за натрупване на опит или временно решение. Затова именно тази категория служители се нуждае от още по-голяма защита – защото са по-уязвими към злоупотреби, често се информират късно или недостатъчно и са склонни да приемат лоши условия от страх, че ще изгубят дохода си.

Работата на открито през летните месеци изисква специално внимание от страна на работодателите, тъй като високите температури крият сериозни рискове за здравето и безопасността на служителите. Съгласно действащото законодателство, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд при всякакви метеорологични условия, включително при горещо време.

Всяка година Инспекция по труда напомня на работодателите за необходимостта от своевременно прилагане на превантивни мерки. В тази статия обобщаваме основните нормативни изисквания и добри практики при работа на открито в условия на високи температури.

1. Режим на труд и почивка

Работодателят е длъжен да въведе подходяща организация на работния процес чрез осигуряване на почивки с адекватна честота и продължителност. Това е регламентирано в Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.

Почивките трябва да се провеждат в закрити, сенчести или охладени помещения (например навеси, климатизирани фургони и др.). Важно е температурната разлика между външната среда и помещенията за почивка да не надвишава 10°C. При външни температури над 40°C, препоръчителната вътрешна температура е между 25°C и 28°C.

Режимът се определя съвместно с Комитета/Групата по условия на труд, и се разработва от специалист по трудова медицина. При необходимост, работното време може да бъде разделено на няколко части (напр. дву- или трисменен режим), в съответствие с чл. 139 от Кодекса на труда.

2. Спиране на работа при екстремни условия

Работата на открито следва да бъде прекратена, когато за даден регион е обявен оранжев или червен код за опасно високи температури или гръмотевични бури, които представляват риск за живота и здравето на работещите.

Изключения се допускат само при:

• дейности, свързани с отбраната на страната;
• действия за предотвратяване и овладяване на бедствия и аварии;
• обществено необходими дейности по възстановяване на критична инфраструктура или медицинска помощ.

3. Осигуряване на достатъчно количество питейна вода

При работа на открито в горещо време работодателят трябва да осигури непрекъснат достъп до чиста и хладна питейна вода, както и други подходящи течности, подпомагащи възстановяването на водно-солевия и топлинния баланс.

Препоръчително е:

• преди началото на работа да се изпият 200–300 ml вода;
• по време на работа – около 300–400 ml вода на всеки час;
• да се избягва достигане на състояние на жажда, тъй като това вече е сигнал за дехидратация.

Допълнително оводняване може да се постигне чрез консумация на плодове, зеленчуци, чай, супи, сокове и мляко.

4. Осигуряване на първа помощ и транспорт при инциденти

Работодателят трябва да осигури обучени лица за първа помощ, обозначено място за оказване на долекарска помощ, както и възможност за бърз транспорт при нужда от спешна медицинска намеса.

Според Наредба № 2 от 22.03.2004 г. (за строителството), присъствието на лице, обучено за оказване на първа помощ, е задължително по време на работа на обекта.

5. Допълнителен платен годишен отпуск

Съгласно действащото законодателство, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници, които извършват дейности на открито при среднодневни температури над 30°C поне половината от работното си време за една календарна година.

Минималният размер на допълнителния отпуск е 5 работни дни, като се изчислява пропорционално спрямо реалния брой работни дни с такива условия. Препоръчва се провеждане на консултации със СТМ и Комитета по условия на труд относно конкретния ред за изчисление.

За да се гарантира здравето и безопасността на служителите през летния сезон, е необходимо работодателят да действа превантивно и организирано.

Какво казва законът?

Съгласно чл. 25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), всеки работодател е длъжен да осигури на своите служители обслужване от лицензирана Служба по трудова медицина (СТМ).

Това означава, че независимо от броя на наетите лица или отрасъла на дейност, всеки работодател, който има поне един служител по трудов договор, трябва да има договор със СТМ.

Защо това е важно?

Службите по трудова медицина не са просто административно задължение – те са основен елемент от системата за защита на работещите. Целта им е:

• да предпазват здравето на служителите;
• да подпомагат работодателя в изпълнението на нормативните изисквания;
• да предотвратяват инциденти и професионални заболявания.

Какво прави една Служба по трудова медицина?

Службата по трудова медицина (СТМ) не е просто външен консултант – тя е неразделна част от системата за безопасност и здраве при работа във всяко предприятие. СТМ работи съвместно с работодателя, за да гарантира не само спазване на закона, но и реална защита на работещите.

Ето основните направления, в които СТМ действа активно:

1. Подпомага работодателя в оценката на риска.

Оценката включва:

• Идентифициране на опасностите във всяко конкретно работно място;
• Анализ на вероятността за възникване на вреда;
• Преценка на тежестта на риска;
• Предлагане на конкретни мерки за намаляване и/или елиминиране на риска.

Резултатът е документ за оценка на риска, който е задължителен и подлежи на контрол от ГИТ.

2. Организиране на профилактични медицински прегледи.

СТМ не е лечебно заведение, но организира и координира периодични прегледи чрез лицензирани партньори – според рисковете на работното място.

• Прегледите са различни по вид според конкретния риск – например за шум, химични вещества, вдигане на тежести, работа с компютър и др.;
• Провеждат се периодично, според график, изготвен съвместно с работодателя;
• Резултатите се записват в здравните досиета на работещите.

3. Изготвяне и поддръжка на здравни досиета

Здравното досие съдържа:

• Информация за трудовия стаж на служителя;
• Работните условия и рисковете, на които е изложен;
• Данни от профилактичните прегледи;
• Препоръки от лекаря по трудова медицина.

 При промяна в условията на труд или при инцидент, досието се допълва и служи като доказателствен документ.

4.  Провеждане на инструктажи и обучения.

СТМ оказва методическа помощ за:

• Начален инструктаж – при постъпване на работа;
• Периодичен инструктаж – в зависимост от вида дейност;
• Извънреден инструктаж – при промяна в условията или след инцидент.

СТМ може да разработи програма за обучение, да предостави презентации, листовки и наръчници, както и да извърши самото обучение на персонала.

5. Съдействие при проверки и аварийни ситуации.

СТМ подпомага работодателя при:

• Подготовка на документи за проверка от ГИТ;
• Обяснения и доказателства за взети мерки;
• Изготвяне на протоколи за злополука или професионално заболяване;
• Подкрепа при контакти с други контролни органи – НАП, РЗИ, НОИ и др.

6.  Измерване на фактори на работната среда.

СТМ извършва (или възлага на лицензирана лаборатория) измервания на:

• микроклимат;
• контур-фаза;
• осветление;
• шум;
• вибрации;
• мълниезащита;
• заземление;
• химични и биологични агенти;
• и други.

 Това са задължителни измервания, които са част от оценката на риска и от здравния контрол.

7.  Изготвяне на вътрешни документи и планове.

СТМ подпомага работодателя при:

• Разработване на заповеди;
• Създаване на план за евакуация и действия при аварии;
• Изготвяне на програма за превантивни мерки;
• Създаване на процедури при инциденти, епидемии и др.

8.  Изготвяне на обобщени годишни анализи.

Всяка година СТМ изготвя:

• Обобщен анализ на здравното състояние на служителите;
• Анализ на условията на труд и ефективността на взетите мерки;
• Препоръки за подобрения през следващата година.

Този анализ се подписва от лекар по трудова медицина и се предоставя на работодателя.

Какви са последствията при липса на договор със СТМ?

• Акт за административно нарушение;
•  Глоби от 1500 до 15 000 лв.;
•  Проблеми при проверка от Инспекция по труда;
•  Временно спиране на дейността при тежки нарушения.

Освен финансовите санкции, това може да доведе и до загуба на репутация, особено при партньорства или кандидатстване по програми и проекти.

Изключения от правилото?

 НЕ. Законът не прави изключения – дори при само 1 служител, дори при работа „в офис“, дори при липса на физически риск – договор със СТМ е задължителен.

Как да избереш подходяща СТМ?

Когато избираш служба по трудова медицина, увери се, че тя:

• има лиценз от МЗ и МТСП;
• разполага с екип от лекари, инженери и специалисти по безопасност;
• предлага гъвкавост и индивидуален подход към фирмата ти;
• е отзивчива и комуникативна.

Какво можем да направим за теб?

Като лицензирана СТМ, екипът на Медиар предлага:

• Комплексна оценка на риска;
• Профилактични прегледи и здравни досиета;
• Обучения и инструктажи;
• Постоянна подкрепа при проверки от ГИТ;
• Експертно съдействие при инциденти и запитвания.

Всяка организация, независимо от сектора, носи отговорност да осигури безопасни условия на труд. Но докато вниманието обикновено се насочва към очевидни опасности – като машини, химикали или тежки предмети – има редица по-невидими, но също толкова сериозни рискове, които често остават под радара.

В тази статия ще разгледаме 7 от тях – и ще покажем как чрез навременна експертна намеса те могат да бъдат елиминирани или сведени до минимум.

1. Продължителна работа в седнало положение

Макар и да не звучи опасно, дългото стоене на стол пред компютър води до:

• болки в гърба и кръста
• проблеми с кръвообращението
• повишен риск от сърдечно-съдови заболявания

Решение: Оценка на работното място и препоръки за ергономичност, ротация на дейности и микропочивки.

2. Ниско ниво на вентилация и качество на въздуха

Липсата на добра вентилация може да предизвика:

• главоболие, умора и загуба на концентрация
• по-висока честота на вирусни инфекции
• дори дългосрочни респираторни проблеми

Решение: Измервания на микроклимат и концентрация на вредни вещества, последвани от препоръки за подобрения.

3. Шум – дори когато не изглежда прекомерен

Не само в заводи има вреден шум. Дори в офис среда постоянният фонов шум (от принтери, климатици, разговори) може да повлияе на:

• слуха
• стресовите нива
• продуктивността

Решение: Измерване на шумови нива и съвети за акустична оптимизация.

4. Психосоциални рискове – стрес, напрежение и бърнаут

Психичното здраве на служителите често остава неглижирано, а именно то влияе на:

• мотивацията
• ефективността
• текучеството на персонала

Решение: Провеждане на анкетни проучвания, обучения и програми за превенция на стреса.

5. Липса на обучение при извънредни ситуации

Дори ако има план за евакуация, без редовно обучение и симулации, служителите могат да реагират неадекватно в реална ситуация.

Решение: Провеждане на инструктажи, симулации и тестове на аварийните планове.

6. Работа с неподходяща или остаряла техника

Необновената или неизправна техника може да доведе до:

• травми
• напрежение в опорно-двигателния апарат
• ниска ефективност

Решение: Оценка на работното оборудване и препоръки за подобрения.

7. Неправилно съхранение на документи, предмети и консумативи

На пръв поглед дребно, но неправилното подреждане и складиране води до:

• препъвания, удари и наранявания
• загуба на важна информация
• хаос в работния процес

Решение: Провеждане на оценка на работната среда и съвети за подобряване на организацията.

Как може да помогне „Медиар“?

Като служба по трудова медицина с дългогодишен опит, Медиар предлага:

• Пълна оценка на условията на труд
• Измервания и анализ на физични и химични фактори
• Психосоциални анкети и обучения
• Конкретни препоръки, съобразени с дейността на клиента
• Профилактични прегледи и здравни досиета

Безопасността на работното място не е само въпрос на закон – тя е въпрос на отговорност. А пренебрегването на „незабележимите“ рискове може да струва скъпо – не само в пари, но и в човешко здраве.

В процеса на работа има случаи, в които работното време трябва да бъде удължено с цел да се отговори на нуждите на бизнеса. В подобни случаи българското законодателство предоставя право на работодателя да удължи максималната продължителност на работното време през деня от 8 часа. В съответствие с чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 8 от Наредбата за работното време, почивки и отпуски – дават право на работодателя по “производствени причини” да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни.

Преди да въведе удължено работно време работодателят трябва да проведе консултация с  представителите на работниците и служителите относно причините за въвеждане. Консултацията трябва да завърши с писмен акт (протокол). Следващата стъпка е издаване на Заповед за удължено работно време, с която се запознават работещите не по-късно от три работни дни преди датата на удължаването. В допълнение, в двудневен срок от издаването на заповедта, работодателят следва да уведоми и Инспекцията по труда.

Условия и ограничения за въвеждане на удължено работно време:

Продължителността на работния ден е ограничена до 10 часа за работещите при нормално работно време и до един час над определеното работно време - за работещите при намалено работно време по смисъла на чл. 137 от КТ.
* Продължителността на работната седмица е до 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 40 часа.
* Броят на дните в рамките на една календарна година, през които може да се въвежда удължено работно време, е ограничен до 60 работни дни, а еднократно и непрекъснато - до 20 работни дни (чл. 136а, ал. 3 КТ).
* Абсолютна забрана за удължаване работното време е установена за бременни работнички и служителки и за ненавършили 18-годишна възраст лица.
* Само с тяхно писмено съгласие могат да работят при удължено работно време майки с деца до 6-годишна възраст, майки, които се грижат за деца с увреждания (независимо от възрастта им), работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от работа, както и трудоустроени работници и служители, за които обаче е нужно и заключение на здравните органи, че това няма да се отрази неблагоприятно на здравето им.
* Удълженото работно време се компенсира чрез съответното му намаляване в други работни дни в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Ако това не бъде изпълнено, работникът/служителят може сам да определи времето за компенсиране, като уведоми писмено работодателя в двуседмичен срок преди това. Ако трудовото правоотношение бъде прекратено преди компенсирането, изработеното в повече работно време се заплаща като положен извънреден труд.

Документация необходима за установяване на процедурата:

* Протокол от проведена предварителна консултация с представителите на работниците и служителите относно причините за въвеждане на удължено работно време и очакваните последици от него.
* Писмени съгласия за работа при удължено работно време от работниците и служителите, за които това се изисква по закон.
* Становище от компетентните здравни органи относно последиците за работа на трудоустроени работници/служители при удължено работно време.
* Писмена заповед за удължаване на работното време.
* Писмо до инспекцията по труда относно въведеното удължено работно време, придружено с копие от заповедта.
* Писмена заповед на работодателя за компенсирането на удълженото работно време.
* Писмено уведомление на работника/служителя до работодателя за избран от него период на компенсиране.
* Писмена заповед на работодателя за обезщетяване на отработеното в повече работно време като положен извънреден труд.
* Книга при работодателя за удълженото работно време с последващо компенсиране.
* Заповед на работодателя за определяне на длъжностно лице, което води книгата за удълженото работно време с последващо компенсиране.

Неизпълнението на процедурата за въвеждане на удължено работно време може да доведе до административно-наказателна отговорност на работодателя по чл. 414, ал. 1 от КТ с налагане на глоба в размер от 250 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 2000 лв.

Формата, съдържанието, редът и начинът на подаване и съхраняване на декларацията са определени в Наредба №3 от 23.02.2010 г. от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

В декларацията се попълва подробна информация, свързана с условията на труд и осигурените мерки, както и има специални раздели за подаване на информация, свързана с: лични предпазни средства, ръчна работа с тежести, работа с видеодисплеи, шум, вибрации, физиологичен режим на труд и почивка и др.

Декларацията се подава еднократно и следва да се подаде нова декларация при промяна на вписаните обстоятелства.

Кой има задължение да подаде декларацията:
1. Нови предприятия, стартирали дейност през предходната отчетната година, влизащи в групата на:
* Физически и юридически лица, които:
– имат наети лица по трудово или служебно правоотношение;
– имат сключени договори за управление и контрол или за прокура;
– имат пряко заети лица за провеждане на обучение или практика;
– в предприятието им се извършва дейност по изпълнение на договори за изработка или услуга, сключени с физическо лице (наличие на граждански договори) – изпълнител, и тези дейности не са еднократни и краткотрайни по своята същност.
* Юридически или физически лица, които нямат наети свои работещи, но ползват работещи, предоставени от предприятие, което осигурява временна заетост.
* Лица, които работят за своя сметка в съдружие с други.
2. Предприятия, при които към 31 декември е настъпила промяна в обстоятелствата подлежащи на деклариране спрямо последно подадената декларация.

Кога се подава декларацията?
- до 30 април на текущата година се подава информация за предходната отчетна година.

Как се подава декларацията?
- По електронен път с електронен подпис;
- На място в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адресна регистрация на предприятието.

От 1 юни 2026 г. в България се предвижда преминаване от хартиени към електронни трудови книжки. Националната агенция за приходите (НАП) ще поддържа електронен регистър на заетостта, в който ще се съхраняват данните за трудовата дейност на работниците и служителите. Тази реформа беше приета окончателно от Народното събрание. Депутатите единодушно и без дебат гласуваха второ четене изменения в Кодекса на труда.

Дава се срок до 1 юни 2026 г. на всеки работодател да оформи и върне на служителите си принадлежащите им хартиените трудови книжки. Окончателно се отразява продължителността на трудовия стаж, положен от работещия при този работодател към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва.

Документът, който заменя трудовата книжка, се нарича единен електронен трудов запис. Работникът или служителят има право на информация за историята на достъпите до своя единен електронен трудов запис, с изключение на случаите на достъп от органите на досъдебното производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на ДАНС. Работодателите имат право на информация за наетите от тях работници и служители, въведени от предходните работодатели, с изключение на трудовите възнаграждения и обезщетения, които са получавали. Единният електронен трудов запис може да се използва за удостоверяване на наличието на трудов стаж, когато такъв се изисква в конкурс за заемане на длъжност, след получаване на съгласие от кандидата.

В Кодекса на труда беше регламентирано какво ще съдържа всеки единен електронен трудов запис:

1. имената на работника или служителя;
2. личния идентификатор на работника или служителя;
3. идентификатора и името на работодателя;
4. основанието на трудовия договор;
5. датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение;
6. срока на договора, когато е уговорен такъв;
7. датата на сключване на допълнителни споразумения;
8. датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение;
9. размера на основното трудово възнаграждение;
10. кода на заеманата длъжност по Националната класификация на професиите и длъжностите;
11. кода на основната икономическа дейност, в която лицето е заето, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт;
12. кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици;
13. продължителността на работното време;
14. продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
15. изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 2 и 3;
16. запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс;
17. уговорения платен годишен отпуск;
18. дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението.

Тази промяна цели модернизиране и улесняване на процесите, свързани с трудовата дейност, както за работодателите, така и за служителите.​

Съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", работодателите са длъжни да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Това задължение се прилага за предприятията в икономически дейности, при които рискът от трудова злополука е равен или по-висок от средния за страната. Министърът на труда и социалната политика ежегодно издава заповед, с която определя коефициента на трудов травматизъм (Ктт) по икономически дейности за следващата календарна година. Този коефициент отразява честотата на трудовите злополуки в различните сектори и служи като основа за задължителното застраховане. Максималният срок на договора за задължителна застраховка "трудова злополука" е ограничен до една календарна година. Това е свързано с ежегодното определяне на Ктт, което може да доведе до промени в задълженията за застраховане на предприятията. Застраховката "трудова злополука" покрива рисковете от смърт, трайно намалена работоспособност и временна неработоспособност вследствие на трудова злополука. Това осигурява финансова защита за работниците и техните семейства при настъпване на инциденти на работното място.

Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г.

№ по ред	Икономическа дейност (раздели на КИД – 2008)	Код по  КИД – 2008	Коефициент на трудов травматизъм (Ктт)  2020 – 2021 – 2022
1	2	3	4
1.	Добив на метални руди	07	7.40
2.	Воден транспорт	50	3.18
3.	Производство на основни метали	24	2.69
4.	Рибно стопанство	03	2.59
5.	Строителство на съоръжения	42	1.93
6.	Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци	39	1.80
7.	Производство на изделия от други неметални минерални суровини	23	1.74
8.	Добив на въглища	05	1.68
9.	Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали	38	1.66
10.	Сухопътен транспорт	49	1.61
11.	Производство на превозни средства, без автомобили	30	1.57
12.	Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води	37	1.54
13.	Ремонт и инсталиране на машини и оборудване	33	1.54
14.	Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене	16	1.35
15.	Горско стопанство	02	1.27
16.	Добив на неметални материали и суровини	08	1.24
17.	Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта	52	1.20
18.	Строителство на сгради	41	1.20
19.	Производство на метални изделия, без машини и оборудване	25	1.15
20.	Производство на изделия от каучук и пластмаси	22	1.11
21.	Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло	13	1.11
22.	Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива	35	1.09
23.	Производство на тютюневи изделия	12	1.04
24.	Специализирани строителни дейности	43	1.04
25.	Събиране, пречистване и доставяне на води	36	1.03
26.	Производство, некласифицирано другаде	32	1.02
27.	Пощенски и куриерски дейности	53	1.01
28.	Артистична и творческа дейност	90	0.92
29.	Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение	28	0.91
30.	Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон	17	0.91
31.	Производство на химични продукти	20	0.86
32.	Спомагателни дейности в добива	09	0.78
33.	Производство на лекарствени вещества и продукти	21	0.75
34.	Производство на електрически съоръжения	27	0.72
35.	Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти	19	0.70
36.	Дейности по обслужване на сгради и озеленяване	81	0.69
37.	Производство на мебели	31	0.67
38.	Дейности на екстериториални организации и служби	99	0.66
39.	Производство на хранителни продукти	10	0.66

СРЕДЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ТРУДОВ ТРАВМАТИЗЪМ ЗА СТРАНАТА Ктт = 0.63